Пролетта винаги ме връща към природата и оттам към органик стила.Може би защото започвам по-често да излизам на разходки в гората и да поглеждам към земята,където мога да намеря много малки съкровища.Но освен това окото ми се пълни с цветове след зимата-тези на пръст,камъни,трева и мъхове,и бягащи дребни буболечки.Цялата тази спокойна и хармонична земна палитра ме кара да се чуствам жива и във силна връзка с планетата.Същото беше и чуството,когато видях натуралните мъниста на Doreen Willey.Имах усещането,че са събрани от някое горско кътче.Понякога така се уморявам от ярките цветове,че търся почивка с такива земни цветови съчетания,инспирирани от най-великият творец-природата.Ако искате да видите колко много мънистата приличат на част от околната среда може да погледнете на тази снимка .На нея отделните полимерни елементи се сливат с всичко наоколо.Разбира се,голяма роля за визуалната прилика с реалните природни обекти има текстурата.С нейна помощ мънистата ми напомнят на охлювени черупки или малки рапани.Във своят блог майсторката разказва повече за работата си с полимерна глина.Там ще намерите в последният й пост свежите и много сладки колиета-мъниста.
Doreen Willey споделя,че обича мънистата,цвета и природата и изразява това най-добре в полимерните си изделия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар